неделя, 26 декември 2010 г.

Моят личен Топ 10 за Най-добри метъл и рок албуми, излезли през 2010та година.

Такам... сегашната 2010та година си отива... настъпва новата 2011та и т.н. Затова нека обърнем внимание на албумите излезли през тази година. Излязоха немалко неща, и както знаем е хубаво да се направи сметка за това кое е качествено, кое не и т.н. Тук можете да видите моя личен и ИЗЦЯЛО субективен Топ 10 за изминалата година. Знам, че ще има много несъгласни с него, но и затова не ангажирам никого с мнението си относно творенията посочени тук.





1. Made of Hate - Pathogen - Новото отроче на полските мелодетъри Made Of Hate ми грабна сърцето още от първото слушане.С него официално скъсват с бодомските влияния и намалят онази задълбоченост и прогресив, който струеше от предния албум. Доста по-лесен за възприемане, но и трудно би омръзнал. Личен фаворит за годината, тъй като този албум показа как една млада банда, решила да се занимава с един най-комерсиализираните в днешно време стилове(за съжаление) поема по свой собствен път, решавайки да се откъснат от десетките свои колеги, решили да станат копие на Children Of Bodom, In Flames и Soilwork.



2. Soulfly - Omen - Max се завърна. По-брутален и безкомпромисен от всякога! При Omen вече е завършено онова завръщане на траш и дет корените, с които Сепултура станаха една от емблемите на 90те. Стегнат и брутален, без цигании албума реже глави от раз! Единствената ми критика е, че умопомрачинетлно прилича на дебюта на Cavalera Conspiracy от 2008. Явно влиянията и енергията, която Игор събуди в брат си са пренесени и в Соуфлай. Добър ход, но да се нядяваме, че следващия албум ще е по-различен.



3. Disturbed - Asylum - Disturbed са една от малкото банди, които започнали като ню метъл група се развиха до неузнаваемост и стигнаха до там, че започнаха да вадят наистина добър и стабилен съвременен хеви метъл. С новия си запис чикагците окончателно загърбиха ню метъл елементите в музиката си и създадоха зряла и изчерпателна музика, завършваща прехода, към чистия хеви метъл, който започнаха с Ten Thousand Fists от 2005 и продължиха с Indestructible от 2008. С Asylum групата окончателно затваря сегашната глава от своето развитие. Това е и повод да очакваме нещо ново от тях през следващите години. Дано не ни разочароват.



4. Dark Tranquillity - We Are The Void. - Групата без слаб албум. Групата, която не знае как да се дъни. През тази година те за пореден път го доказаха.  За разлика от колегите си In Flames и Soilwork, които се потопиха в комерсиализиране и американизиране на музиката си, DT не загубиха своето гьотеборгско звучене, намопняйки ни защо тази вълна стана толкова популярна и влиятелна през 90те. Магичен албум, носещ красота, меланхолия и бруталност във всяка своя нота.



5. Avenged Sevenfold - Nightmare - Със или без The Rev, А7x не спират да се движат нагоре по възходящата стълбица на своето величие, което след време ще им запази място до имената на най-големите класици. Nightmare определено е много по-метълски и по-твърд от предходната им класика. Доста разнообразен албум, пълен както със свежи и надъхващи песньовки, така и с красиви и мелодични балади.



6.
Enslaved - Axioma Ethica Odini - Никога не съм бил особено голям фен на блек метъла. Напротив, дори ме дразнеше. Този аблум обаче промени нещата. За съжаление не съм особено запознат с цялостното творчество на Enslaved, но слушайки този албум просто веднага забелязах колко различни са от останалите. Затова оставям коментарите на разбирачите, за мен просто това си е един от албумите на годината и няма как да го пропусна.



7.  Bullet for My Valentine - Fever - Даа, знам. Знам, че за много хора това са тийн лигльовци, подходящи само за подрастващите момиченца, незнаещи все още какво е това метъл. Знам и, че Fever е сладникав и недостатъчно мъжкарски за повечето. Мен също ме дразнят лигавите вокали на Мат в доста от песните. Но чисто инструментално за мен това е доста голяма крачка за групата. Поне според мен те доказаха, че ги бива в композирането и не се страхуват от промяната.



8.  As I Lay Dying - The Powerless Rise - Красота! Без повече християнски глупости! Момчетата се научиха да правят музика, красива и неподправена. Те израстаха, за да заявят, че имат потенциала да изместят и някои от най-големите имена в метълкор средите.



9. Godsmack - The Oracle - Един албум, от който, да си призная, очаквах нещо различно и може би нещо повече. Но все пак съм доволен от резултата. Това е един стабилен албум, който за разлика от не толкова очароващия си предшественик, връща магията, заради която Godsmack станаха така популярни. Агресията се е завърнала, но не във самата музика, колкото в текстовете на Съли, показащи колко гаден е света около нас. На места доста депресивен,



10. Heaven Shall Burn - Invictus - Една дума - МАЗАЛО! Немците знаят как да те накарат да се чувстваш смазан и на малкия си пръст, и го направиха за пореден път. Албум, който определено не е за всеки. Трудно хващащ, не все пак веднъж свикнеш ли, трудно би те пуснал... Поне докато не ти отхапе кратуната и не те остави молещ на колене за милост... Тук обаче ще оправя една критика за това, че на места е трудно запомнящ се, и доста монотонен. Това обаче не му пречи да се нареди сред резачките за годината.

Няма коментари:

Публикуване на коментар