неделя, 26 декември 2010 г.

Моят личен Топ 10 за Най-добри метъл и рок албуми, излезли през 2010та година.

Такам... сегашната 2010та година си отива... настъпва новата 2011та и т.н. Затова нека обърнем внимание на албумите излезли през тази година. Излязоха немалко неща, и както знаем е хубаво да се направи сметка за това кое е качествено, кое не и т.н. Тук можете да видите моя личен и ИЗЦЯЛО субективен Топ 10 за изминалата година. Знам, че ще има много несъгласни с него, но и затова не ангажирам никого с мнението си относно творенията посочени тук.





1. Made of Hate - Pathogen - Новото отроче на полските мелодетъри Made Of Hate ми грабна сърцето още от първото слушане.С него официално скъсват с бодомските влияния и намалят онази задълбоченост и прогресив, който струеше от предния албум. Доста по-лесен за възприемане, но и трудно би омръзнал. Личен фаворит за годината, тъй като този албум показа как една млада банда, решила да се занимава с един най-комерсиализираните в днешно време стилове(за съжаление) поема по свой собствен път, решавайки да се откъснат от десетките свои колеги, решили да станат копие на Children Of Bodom, In Flames и Soilwork.



2. Soulfly - Omen - Max се завърна. По-брутален и безкомпромисен от всякога! При Omen вече е завършено онова завръщане на траш и дет корените, с които Сепултура станаха една от емблемите на 90те. Стегнат и брутален, без цигании албума реже глави от раз! Единствената ми критика е, че умопомрачинетлно прилича на дебюта на Cavalera Conspiracy от 2008. Явно влиянията и енергията, която Игор събуди в брат си са пренесени и в Соуфлай. Добър ход, но да се нядяваме, че следващия албум ще е по-различен.



3. Disturbed - Asylum - Disturbed са една от малкото банди, които започнали като ню метъл група се развиха до неузнаваемост и стигнаха до там, че започнаха да вадят наистина добър и стабилен съвременен хеви метъл. С новия си запис чикагците окончателно загърбиха ню метъл елементите в музиката си и създадоха зряла и изчерпателна музика, завършваща прехода, към чистия хеви метъл, който започнаха с Ten Thousand Fists от 2005 и продължиха с Indestructible от 2008. С Asylum групата окончателно затваря сегашната глава от своето развитие. Това е и повод да очакваме нещо ново от тях през следващите години. Дано не ни разочароват.



4. Dark Tranquillity - We Are The Void. - Групата без слаб албум. Групата, която не знае как да се дъни. През тази година те за пореден път го доказаха.  За разлика от колегите си In Flames и Soilwork, които се потопиха в комерсиализиране и американизиране на музиката си, DT не загубиха своето гьотеборгско звучене, намопняйки ни защо тази вълна стана толкова популярна и влиятелна през 90те. Магичен албум, носещ красота, меланхолия и бруталност във всяка своя нота.



5. Avenged Sevenfold - Nightmare - Със или без The Rev, А7x не спират да се движат нагоре по възходящата стълбица на своето величие, което след време ще им запази място до имената на най-големите класици. Nightmare определено е много по-метълски и по-твърд от предходната им класика. Доста разнообразен албум, пълен както със свежи и надъхващи песньовки, така и с красиви и мелодични балади.



6.
Enslaved - Axioma Ethica Odini - Никога не съм бил особено голям фен на блек метъла. Напротив, дори ме дразнеше. Този аблум обаче промени нещата. За съжаление не съм особено запознат с цялостното творчество на Enslaved, но слушайки този албум просто веднага забелязах колко различни са от останалите. Затова оставям коментарите на разбирачите, за мен просто това си е един от албумите на годината и няма как да го пропусна.



7.  Bullet for My Valentine - Fever - Даа, знам. Знам, че за много хора това са тийн лигльовци, подходящи само за подрастващите момиченца, незнаещи все още какво е това метъл. Знам и, че Fever е сладникав и недостатъчно мъжкарски за повечето. Мен също ме дразнят лигавите вокали на Мат в доста от песните. Но чисто инструментално за мен това е доста голяма крачка за групата. Поне според мен те доказаха, че ги бива в композирането и не се страхуват от промяната.



8.  As I Lay Dying - The Powerless Rise - Красота! Без повече християнски глупости! Момчетата се научиха да правят музика, красива и неподправена. Те израстаха, за да заявят, че имат потенциала да изместят и някои от най-големите имена в метълкор средите.



9. Godsmack - The Oracle - Един албум, от който, да си призная, очаквах нещо различно и може би нещо повече. Но все пак съм доволен от резултата. Това е един стабилен албум, който за разлика от не толкова очароващия си предшественик, връща магията, заради която Godsmack станаха така популярни. Агресията се е завърнала, но не във самата музика, колкото в текстовете на Съли, показащи колко гаден е света около нас. На места доста депресивен,



10. Heaven Shall Burn - Invictus - Една дума - МАЗАЛО! Немците знаят как да те накарат да се чувстваш смазан и на малкия си пръст, и го направиха за пореден път. Албум, който определено не е за всеки. Трудно хващащ, не все пак веднъж свикнеш ли, трудно би те пуснал... Поне докато не ти отхапе кратуната и не те остави молещ на колене за милост... Тук обаче ще оправя една критика за това, че на места е трудно запомнящ се, и доста монотонен. Това обаче не му пречи да се нареди сред резачките за годината.

вторник, 21 декември 2010 г.

Живот...?


Живот… Някой да се е замислял какво всъщност е значението му?.. Защо го има? Какво всъщност е той? Какво е това чудо, което прави света така уникален?.....
Интересно как в днешни времена никой не се замисля каква всъщност е истинската му цена.  Ние често го подценяваме и не си даваме сметка каква възможност е това. И, че какъв ще е животът ни – това зависи от нас. Защото ние сами градим пътя си. Никой не я чертае преди нас. Но това е друга тема. Тук става дума за цената на един живот. Човешки, животински, на растение дори. В какво може да се измери? Пари? Власт? Щастие? Или просто няма мярка. Защото наистина няма. Просто се разсей за малко от проблемите си, заради които проклинаш съществуването си и помисли колко много е това мозък, нерви и свързващо ги сърце. Не е ли красиво… да дишаш, усещаш, чувстваш… И представи си – в един момент всичко това изведнъж изчезва. Губи се. Безвъзвратно.  Цени го докато можеш.


понеделник, 20 декември 2010 г.

Gojira - Vacuity - Превод

Във връзка с предходната ми публикация, мисля, че е уместно да постна тук един превод, който направих. Той е на песента "Vacuity" на френските дет метъли Gojira. Група с наистина смислени тесктове и темакита като цяло. Текста не бе много лесен за превод, затова и се извинявам, ако ви е трудно да откриете смисъла на места.




Gojira - Vaciuty

Празнота

Болестта на този свят унищожава всичките мечти.
Глупаците са крале, раздиращи душата,
в надпревата за усложнена комуникационна реакция.
В липсата на сърцето на човек, аз израстнах далеч от ядрото.

Взимам това тяло за живот, земен материал.
Душата ми се разплита от психиката.
Черупката се превръща в прах.

Аз се насочих към настоящето, концентриран от това, което намерх.
Ускорявм взора си нависоко, отвъд проклятието на времето.
Носейки светлина на моето внимание, стените от вакуум падат.
Тази сила се увеличава и ми казва къде да отида.

Следващ, аз влязох в моите измерения, събуденото от живот сърце.
Привеждане в изпълнение на моите чувства, разбирам,
аз открих силата да живея чист.

Усещам промяната, виждам порочния кръг,
окончателно превърнат в добродетел.
Имайки целия свят в ръцете си, провален...
Безкрайност.

Извън рамката се чувствам толкова необятен, аз съм всичко около себе си.
Богатото въображение е взаимодействие.
Но аз продължавам да се боря отвътре, за да държа това винаги...
Завинаги там.

Дали този страх от падение във времето ни задържа от разбирането?
Единствения начин да се открие силата е да се погледне навътре.
Увеличи падението нарочно и се впусни в речния отток.
Сега ти държиш тайната, появила се извъм вакуума на космоса.

Напомнящ ти в това какво си, центърът на твоя живот.
Ти го изгради дотук и никой не може да ти каже как.
Ти обходи и обезкърви целия път, но си единствен.
Това разкъсваше душата ти, но ти накрая откри себе си.

Translated by MoonRise.

Абе вие наред ли сте?!

Не, сериозно питам. Вие наред ли сте?! Или подсъзнателно се мразите до такава степен, че се оставяте на такава културна, духовна и морална деградация?! И въобще днешното младо поколение има ли някакви интереси по-различни от това да ядат, пият, е*бат и т.н? Всъщност това не са и интереси. Превръщаме човешките си нужди в някакви привилегии, които не са нужни никому. И като цяло се интересуваме само от най-най-повърхностните неща в живота. И още по-лошо - подиграваме се и отричаме всичко по-различно от тези ни "разбирания". Ще дам един пример от днес в училище:
Последен, седми час - история. Учителката бе поставила задача на трима ученици да научат дадени точки от днешния урок и да ги преподадът на класа. И така... първо единия, след това втория и накрая дойде реда на третия ученик, който и лично според мен разказваше най-добре. И ето от какво наистина се възмутих и подразних иключително много. Може би около 90% от класа не прояви и най-малък интерес относно материяла, който се разказваше. И не само това, повечето от тях не проявиха и минималното уважение към съученикът си, който се бе потрудил да научи въпросната част от урока, което не е лесно занимание. Никак, уроците по история в XI клас не са никак прости и изискват внимание и разбиране. Е, човекът си бе скъсал з*дника от учене, но разбира се кой би се интересувал от това. Кой по дяволите би се интересувал от нещо, развиващо се по-надалеч от собственият му нос. И да допълня - класът ни не е малък и да се изправиш пред толкова хора и да разказваш каквото и да било не е никак лесно. Знам, защото и аз съм го изпитвал. А най-гадно е, когато въпреки твоите усилия да обогатиш поне малко и без това кухите ти съученици, те не проявяват и най-малкото уважение към теб и труда, който си положил. Е на това му викам да отхапеш ръката, която те храни. Ти се опитваш да ги научиш нещо, което все пак би ги извисило поне малко духовно, а те буквално ни е*ават майката с отношението си.
Но разбира се, това бе просто един от многото конкретни примери за това, че не само не се интересуваме от нищо по-висше от стомаха и половите ни органи, ами и не можем да проявим някакво уважение помежду си. И после защо цялата ни държава била на такова дереже. Ами то от там се започва. Когато даден човек няма изргадена ценностна система, не очаквайте той в бъдеще да се развива по какъвто и да било начин...
Та така... Радвам се, че успях да излея своето възмущение от всичко това на тези редове, а не да отида да се напия и сбия с някой, например. Благодарен съм на тези, които разбраха за какво става дума в този ми мисловен лабиринт. И съм признателен на тези, които подкрепят мнението ми. А за несъгласните - ще се радвам да чуя и тях. x)

неделя, 19 декември 2010 г.

Нещо като въведение...

Добър вечер, сутрин, ден (в зависимост) драги ми интернет потребители и манияци. Аз съм световно известният (WTF?! GTFO!) бат ви MoonRise или както ме наричат окръжниците ми Бай Марин. x) В това нищожно блогче аз ще поставям на изпитание твърдостта на вашата психика и умствени умения с моите философки бълвочи, размисли, страсти или там както искате го наричайте. Накратко - това е моето място, където ще мога да си спамя, размишлявам и дрънкам необезпокояван от разни админи, модове и т.н. Естествено моят умствен капацитет не е сред най-големите, затова и няма да ви тормозя само и единствено с глупостите, които изтичат от бъгавия ми като платка на "Правец 8" мозък. Ще предлагам и интересни (поне според мен) новини, преводи на различни песни и др. Толкова с въведенията. Лека нощ от мен, защото е 02:26 посред нощ, а аз утре съм на училище(просто красота!!!).