четвъртък, 19 май 2011 г.

Музика, а?

Здравейте. Този път не мисля да ви занимавам с някаква конкретна тема. Просто след толкова време се сетих, че имам блог, който може би щеше да е успешен, ако бях по-постоянен и оригинален, предполагам. Все едно. Просто аз седя тук, умирайки от скука, слушайки последния албум на Bullet For My Valentne и си мечтая за едни по-интересни емоционални времена, които, надявам се ще ми донесе лятото. Дааам... хубавото, топло лято, с море, бира и препичащи се мацки по плажа. Кой не мечтае за това, а? Папата, предполагам. Той обича малки момченца. Ъъм, както и да е. Таа, мисълта ми беше за лятото. И хубавите какички. И студената бира. Аз обаче жадувам за нещо малко по-различно. От музикална гледна точка през лятото ще се случи нещо наистина интересно. Разбира се, говоря за Каварна Рок Фест. "Че какво му е интересното на този фест, като тая година само бози ще има?" - ще попитат много от "трю" феновете. Еми, нека кажа. Интересното е това, че за първи път Цонко Цонев и компания се престрашиха да нарушат траш и олдскул традицията на феста и поканиха групи, за които фенове като мен само могат да мечтаят да видят в родината ни. И то на открит фест, а не в някое задъдено столично клубче. Paradise Lost, Moonspell, Opeth, Tiamath, Katatonia. Имена, пред които западняците се кланят до чело, а повечето от нас ги имат за чалга. Хахаха. ХА - ХА - ХА! Но какво да се прави, все пак живеем в страна, в която даже и почитателите на праведната музика живеят с 20 години назад. Повечето от  т. нар. фенове са се закотвили в траша и хевито на 80те и не признават нищо друго. Нищо ново, нищо различно. Казват, че новите групи не стрували, защото всичко било казано преди тях. Моля? А вие колко от тези нови групи сте слушали? Може би никоя. Или просто сте чули един, два комерсиални хита и вече сте се отрекли от всичко. Или просто се страхувате да приемете нещо ново и по-различно звучащо от осемдесеттарските трещения. Тук малко се отклоних от темата, тъй като групите, които изброих не са от най-новите. Както и да е. Мисълта ми все пак е, че се наблюдава едно музикално изоставане. Сякаш времената от преди 20-30 години са се загнездили тук и не помръдват. Или просто това, което се е случило тогава, се случва тук днес. Странно, но за съжаление не изненадващо. Няма обаче да се задълбочавам в разсъждения по тези проблеми. Само се надявам родните промоутъри да продължат да канят по-различни и модерни групи, за да види българския фен, че има качествена музика и извън траша и хевито на 80те години. Това е от мен, лека нощ, добър ден или на когото както се падне.

петък, 8 април 2011 г.

Религия

И така. Знам, че още видейки заглавието, мнозина от вас се изприщват в очакване на поредната проповедна статия относно това как трябва да вярваме в Бог, защото той е милостив и изпълнен с любов към нас или пък как не бива да се доверяваме на религиите, защото те били промивали мозъка, закърнявали индивидуалността и т.н. Ами не. Няма. Просто ще ви предоставя няколко факта около тези иначе духовни учения и най-вече за християнството. Все пак това е нашата вяра и ние трябва да си я познаваме добре. Пардон, вашата. И така:

Първоначално ще ви разкрия няколко подробности относно един от най-големите християнски празници, а именно Рождество Христово. Какъв по-светъл празник от този? Коледното настроение е навсякъде, пеят се празнични песни, украсяват се къщите, режат се масово дръвчета, чийто трупове също се украсяват, ликът на Дядо Коледа е навсякъде, надничащ от всеки втори филм по телевизията и всяка реклама на Кока-Кола. Абсолютен връх на комерсиализацията. Както и да е. Какво всъщност представлява този празник?
Коледата е езически празник, измислен от друидите и имащ за цел да отбележи зимното слънцестоене. Разбира се всякакви подобни празници и обичаи били пречка за разпространението на християнството и трябвало да бъдат отстранени. Да обаче как да изкорениш от един народ вековните му традиции и да наложиш нови? Няма как. Тогава остава един изход. Използване на тези обичаи в твоя полза и приобщаването им към твоята вяра. И ето така, драги миряни, се появява Рождество Христово с дата 24 срещу 25 декември. Нищо, че Исус не се бил родил тогава. Важното е да има какво да се празнува. А като се има в предвид, че по това време на годината се честват още десетки езически обичаш, празници и фестивали, буламача става пълен.



Всеизвестно е как според християнското учение Бог е един, който проповядва само мир, любов и смиреност сред човеците, а ангелския му син Исус разпространява ученията божии сред човеците и накрая, видиш ли, се жертва за нас и умира за изкупление на нашите грехове. И разбира се ние трябва да сме добрички, да не лъжем, да не крадем и да бъдем кротки, защото иначе ще отидем в Ада и там злия чичко Луцифър ще ни жигосва задниците с обърнати кръстове и пентаграми. Да, обаче колко от хората, проповядващи това учение всъщност го следват стриктно? Правят ли го добре? Ами църквата? Отговора е ясен и доста шокиращ. Вероятно тези от вас, които са запознати с историята сами ще се досетят за зверствата, причинени от Римокатолическата църква чрез нейната институция наречена Светата Инквизиция. За тези, на които тази материя им е тъмна, ще постна една статистика, взета "назаем" от Уикипедия:

"Инквизицията взема най-много жертви в Испания след като от 1480 г. става и кралска институция. Обвързването на държавната и религиозната власт става по времето на обединителите на Испания крал Фердинанд и кралица Изабела. През първите 18 години от въвеждането ѝ са изгорени на клада над 10 хиляди души, в т.ч. еретици, евреи и мюсюлмани, приели мнимо християнството и придобили известност с наименованията марани и мудехари. Активна дейност тази институция развива до 1808 г., като през този период само в Мадрид са изгорени около 32 хиляди осъдени, а други 300 хиляди са понесли други тежки наказания. Последното изгаряне на клада в тази държава става през 1824 г., а през 1834 г. Инквизицията е отменена."

Е, както се вижда не всички са така любвеобилни и миролюбиви, за каквито се представят. Не и църквата. В историята има прекалено много черни петна, вървящи ръка за ръка с името на тази институция. Тях няма да изброявам, просто дадох един от немалкото примери. Искам обаче да обърна внимание върху нещо, което намерих преди няколко месеца и дори атеист като мен беше изненадан. Става въпрос за едно изказване на Исус в Евангелието на Лука:

" 19:27 а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен."

Очевидно самия Исус не е бил толкова миролюбив, за колкото се е представял. Преследването и убиването на невярващите е практика, прилагана още от самото начало на всяка една организирана религия.


До тук смятам да приключа, понеже е 3:12 сутринта, а плуващия ми в бира мозък има нужда от почивка. Преди да завърша, искам да обележа, че тази статия не се стреми да налага ничие мнение или да променя вече изграденото такова на читателите. Всеки е свободен да си вярва в каквото сметне за добре, но понякога е нужно и да знаем в какво точно вярваме и какви хора стоят зад проповедите, даващи ни тласък да повярваме в това и онова. За съжаление от липса на такава истина са страдали както древните, така и съвременните хора.

събота, 5 февруари 2011 г.

Lamb Of God - Walk With Me In Hell - Превод

Докато измисля на каква тема да е следващия ми философски напън, ето един превод на вероятно най-успешната група от NWoAHM явлението.


Lamb of God - Walk with me in Hell

Върви с мен в Ада

Моли се за кръв,
моли се за пречистването,
моли се за потопа.
Моли се за края на този кошмар.
Тази житейска лъжа може да се разптопи бързо, както е дошла.
Ние търсим само помилване и приветстваме мрака.
Митът за смисъла е толкова загубен, толкова забравен (забравен).

Дръж ръката ми.
Не за дълго си сам.
Върви с мен в Ада.


Моли се за утеха,
моли се за кураж,
моли се за спасител.
Моли се за освобождение, някаква цел.
Погледни светлината в тази празнота на съществуването.

Сега  сме свидетели на края на една епоха.
Надяваме се да умрем в ръцете на вярващи.
Които търсят истината в очите на лъжеца.

Дръж ръката ми.
Не за дълго си сам.
Върви с мен в Ада.

Върви с мен в Ада. [x5]

Дръж ръката ми.
Не за дълго си сам.
Върви с мен в Ада. [x3]
Никога не си сам. [x5]
Върви с мен в Ада.


Translated by MoonRise.

неделя, 30 януари 2011 г.

Субкултура, етикет или както искаш го назови. Ти си вътре.

Такам... както казах, ще се върна. Пак с малко закъснение, но както и да е. И без това се съмнявам да ме четат повече от 5 човека, затова няма да изпадам в извинения и изповеди. :D

Единствената ми пречка бе, че е трудно да се замисли добра тема за размисъл. Добре де, не е. Но актуалните теми, които ми идват на ум няма смисъл да ги подхващам, защото едвали ще кажа нещо ново. Затова реших да се спра на една любима тема, по която също е изказано много, но и все пак има върху какво да се мисли. Надявам се.
Субкултурата. Какво представлява тя? Според скромните ми знания субкултурите се формират след 60те години, основно с музикалното влияние на групи като Бийтълс и Ролинг Стоунс. Хипи движението е сред първите субкултури, оказали се световен фактор, влияещ върху развитието на младите по онова време. Колко е било хубаво да се събираш с хора, които споделят твоя мироглед, слушат твоята музика, обличат се като теб и т.н. Хаха, това звучи като копиране идеите на даден човек и разнасянето им сред милиони други. Може и така да е. Но не съвсем. Все пак за мен хипитата не са нищо повече от развратни наркомани, хленчещи за проблемите на света и правещи нищо, за да се опитат да ги поправят. Не, че е възможно, но опита си струва. И все пак - точно това желание да се отделиш от общоприетите стереотипи и принципи на глобалното общество те тласкат да се насочиш към тази или онази субкултура. Фактът, че си различен, че мислиш различно, че харесваш различна музика те тласка неусетно да потърсиш и други такива аутсайдери като теб и заедно да си създадете едно малко общество, различно от това на другите. И така се появяват хипитата, пънкарите, метълите, скинарите и скейтъри, рапъри... абе каквито се сетиш. Разбира се музикалното влияние е огромно. Всъщност то е определящо в повечето случаи. Не толкова мирогледа. Приятно е да се събереш с хора, които слушат твоите групи и да си копунясвате, нали? Даам, знам какво е усещането. И все пак, самата музика (ако я разбираш добре, естествено) ще те накара да се чустваш различен дори и от тези, които спадат към твоята субкултура. Това му е хубавото, особено, ако слушаш изпълнители, чиито текстове се свързват пряко с твоя живот. Така сама група или изпълнител просто ти ляга на сърцето и чувстваш музиката им като нещо лично, нещо твое, което никой не може да ти отнеме. Поне така го разбирам аз. И съм щастлив, че е така. Също има и друга страна, освен развиването на индивидуализма в човек (пак казвам - трябва добре да разбираш музиката, за да се получи), се получава така, че и е по-лесно да се сближиш с други хора, подобни на теб самия. Например, разбираш, че любимата ти група е любива и на Иван, примерно. Разбираш, че и той така свързва групата с живота си, както ти. Разбираш, че не си сам, а има още много, които се борят след ден със същите трудности, с които и ти. И така - хоп и с Иван си ставате добри дружки. Да, доста розово звучи, но пък и има логика. Разбира се не се заблуждавйте, че по този начин може да се формира добро приятелство, напротив. Няма значение, навлизам в друга материя. Та, наскоро четох мнения във форума на Dark-date.net(Българският сайт за метъл запознанства), че за много от хората било тъпо да се категоризират като метъли, пънкари и т.н. Етикетите били са глупави и ограничени хора. Да, така е. Но вие самите не се ли вкарвате в подобен етикет. Ако не се имате за метъли например, защо слушате основно тази музика, защо се събирате с хора, които също слушат любимите ви групи, защо ходите по концерти, защо обличате тениски на любими групи и какво всъщност правите в сайт за метъл запознанства? И ако не вършите нито едно от нещата, които изброих, значи греша. Но ако все пак вършите поне част от тези деяния, значи все пак се вписвате в етикета или субкултурата, както искате го наричайте. Вие сте вътре. Съвременното общество се е развило така, че колкото и да иска да е различен човек, все ще се намери нещо, което да го свърже с другите. Хубаво е поне да се отделяме от масата глупави овце, които се вълнуват само от "Абе, къде е  батко?!" и развием собствен начин на мислене. А ако срещнем себеподобни - какво по-добро за нас?

събота, 22 януари 2011 г.

Заглавие...? Сам си измисли.




И така... добър ден, народе. Отдавна не бях поствал тук глупостите, преливащи в извратения ми мозък. А те не са малко. Случиха се и немалко неща. Но в момента се чусвтвам не по малко кух от бъчва с уиски в ирландска маза, затва ще оставя по-сериозните розсъждения за следващия път. Днес ще постна един превод, който направих на любимците ми Machine Head:











Machine Head - Wipe The Tears

Избърши сълзите

Питаш ме какво е чувството,
да усещаш, че си се провалил.
Когато всичко, което е истинстко
изгаря в пламъци и гняв.
Чувал всичко това преди.
Усещах само болка и повече..
Повече, отколкото можеш да си представиш.
Повече, отколкото може би изглежда.
Седял съм с глава в ръце,
стресиран от собствените си нужди.
Със стомах свит на възел,
сам седях и гниех..
Защото болката от всички тези страхове,
бе строена във всички тези години.
Аз ще избърша сълзите си!
ЩЕ ИЗБЪРША СЪЛЗИТЕ СИ!

НЕ СЕ ПОДДАВАЙ!
НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!

Вървя по улиците унил,
сам и отхвърлен.
Времето не се интересува
че понякога живота не е честен.
Главата ми започва да мели,
чупейки ботилки в земята.
С тези, които изнасилват и проливат кръв..
Наруших много обещания,
и така пречупих себе си.
Обещанието, което ме поддържаше жив
пази вътрешното ми богатство.
С моето сърце, насочено към света.
Съдбата гледам как се развива.
Аз ще избърша сълзите си!
ЩЕ ИЗБЪРША СЪЛЗИТЕ СИ!


НЕ СЕ ПОДДАВАЙ!
НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!

Въжможности,
пропиляващи живота,
поемат неговия прах
и го избълват в отвращение.

Нека ти кажа какво е чувството,
да усещаш, че си се провалил.
Излизайки от тази канавка,
което изглежда, все едно е вечно..
Но едно нещо трябва да направя ясно,
че борбата от всички тези години,
положи всички тези белези на сила.
С моята жажда за по-дълъг живот.
аз ще се боря за това, което обичам,
ще зе боря за тези, за които ми пука.
Ще се боря по всяко време.
Ще се боря навсякъде.
С моето сърце, насочено към света.
Съдбата гледам как се развива.
Аз ще избърша сълзите си!
ЩЕ ИЗБЪРША СЪЛЗИТЕ СИ!


НЕ СЕ ПОДДАВАЙ!
НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!

неделя, 26 декември 2010 г.

Моят личен Топ 10 за Най-добри метъл и рок албуми, излезли през 2010та година.

Такам... сегашната 2010та година си отива... настъпва новата 2011та и т.н. Затова нека обърнем внимание на албумите излезли през тази година. Излязоха немалко неща, и както знаем е хубаво да се направи сметка за това кое е качествено, кое не и т.н. Тук можете да видите моя личен и ИЗЦЯЛО субективен Топ 10 за изминалата година. Знам, че ще има много несъгласни с него, но и затова не ангажирам никого с мнението си относно творенията посочени тук.





1. Made of Hate - Pathogen - Новото отроче на полските мелодетъри Made Of Hate ми грабна сърцето още от първото слушане.С него официално скъсват с бодомските влияния и намалят онази задълбоченост и прогресив, който струеше от предния албум. Доста по-лесен за възприемане, но и трудно би омръзнал. Личен фаворит за годината, тъй като този албум показа как една млада банда, решила да се занимава с един най-комерсиализираните в днешно време стилове(за съжаление) поема по свой собствен път, решавайки да се откъснат от десетките свои колеги, решили да станат копие на Children Of Bodom, In Flames и Soilwork.



2. Soulfly - Omen - Max се завърна. По-брутален и безкомпромисен от всякога! При Omen вече е завършено онова завръщане на траш и дет корените, с които Сепултура станаха една от емблемите на 90те. Стегнат и брутален, без цигании албума реже глави от раз! Единствената ми критика е, че умопомрачинетлно прилича на дебюта на Cavalera Conspiracy от 2008. Явно влиянията и енергията, която Игор събуди в брат си са пренесени и в Соуфлай. Добър ход, но да се нядяваме, че следващия албум ще е по-различен.



3. Disturbed - Asylum - Disturbed са една от малкото банди, които започнали като ню метъл група се развиха до неузнаваемост и стигнаха до там, че започнаха да вадят наистина добър и стабилен съвременен хеви метъл. С новия си запис чикагците окончателно загърбиха ню метъл елементите в музиката си и създадоха зряла и изчерпателна музика, завършваща прехода, към чистия хеви метъл, който започнаха с Ten Thousand Fists от 2005 и продължиха с Indestructible от 2008. С Asylum групата окончателно затваря сегашната глава от своето развитие. Това е и повод да очакваме нещо ново от тях през следващите години. Дано не ни разочароват.



4. Dark Tranquillity - We Are The Void. - Групата без слаб албум. Групата, която не знае как да се дъни. През тази година те за пореден път го доказаха.  За разлика от колегите си In Flames и Soilwork, които се потопиха в комерсиализиране и американизиране на музиката си, DT не загубиха своето гьотеборгско звучене, намопняйки ни защо тази вълна стана толкова популярна и влиятелна през 90те. Магичен албум, носещ красота, меланхолия и бруталност във всяка своя нота.



5. Avenged Sevenfold - Nightmare - Със или без The Rev, А7x не спират да се движат нагоре по възходящата стълбица на своето величие, което след време ще им запази място до имената на най-големите класици. Nightmare определено е много по-метълски и по-твърд от предходната им класика. Доста разнообразен албум, пълен както със свежи и надъхващи песньовки, така и с красиви и мелодични балади.



6.
Enslaved - Axioma Ethica Odini - Никога не съм бил особено голям фен на блек метъла. Напротив, дори ме дразнеше. Този аблум обаче промени нещата. За съжаление не съм особено запознат с цялостното творчество на Enslaved, но слушайки този албум просто веднага забелязах колко различни са от останалите. Затова оставям коментарите на разбирачите, за мен просто това си е един от албумите на годината и няма как да го пропусна.



7.  Bullet for My Valentine - Fever - Даа, знам. Знам, че за много хора това са тийн лигльовци, подходящи само за подрастващите момиченца, незнаещи все още какво е това метъл. Знам и, че Fever е сладникав и недостатъчно мъжкарски за повечето. Мен също ме дразнят лигавите вокали на Мат в доста от песните. Но чисто инструментално за мен това е доста голяма крачка за групата. Поне според мен те доказаха, че ги бива в композирането и не се страхуват от промяната.



8.  As I Lay Dying - The Powerless Rise - Красота! Без повече християнски глупости! Момчетата се научиха да правят музика, красива и неподправена. Те израстаха, за да заявят, че имат потенциала да изместят и някои от най-големите имена в метълкор средите.



9. Godsmack - The Oracle - Един албум, от който, да си призная, очаквах нещо различно и може би нещо повече. Но все пак съм доволен от резултата. Това е един стабилен албум, който за разлика от не толкова очароващия си предшественик, връща магията, заради която Godsmack станаха така популярни. Агресията се е завърнала, но не във самата музика, колкото в текстовете на Съли, показащи колко гаден е света около нас. На места доста депресивен,



10. Heaven Shall Burn - Invictus - Една дума - МАЗАЛО! Немците знаят как да те накарат да се чувстваш смазан и на малкия си пръст, и го направиха за пореден път. Албум, който определено не е за всеки. Трудно хващащ, не все пак веднъж свикнеш ли, трудно би те пуснал... Поне докато не ти отхапе кратуната и не те остави молещ на колене за милост... Тук обаче ще оправя една критика за това, че на места е трудно запомнящ се, и доста монотонен. Това обаче не му пречи да се нареди сред резачките за годината.

вторник, 21 декември 2010 г.

Живот...?


Живот… Някой да се е замислял какво всъщност е значението му?.. Защо го има? Какво всъщност е той? Какво е това чудо, което прави света така уникален?.....
Интересно как в днешни времена никой не се замисля каква всъщност е истинската му цена.  Ние често го подценяваме и не си даваме сметка каква възможност е това. И, че какъв ще е животът ни – това зависи от нас. Защото ние сами градим пътя си. Никой не я чертае преди нас. Но това е друга тема. Тук става дума за цената на един живот. Човешки, животински, на растение дори. В какво може да се измери? Пари? Власт? Щастие? Или просто няма мярка. Защото наистина няма. Просто се разсей за малко от проблемите си, заради които проклинаш съществуването си и помисли колко много е това мозък, нерви и свързващо ги сърце. Не е ли красиво… да дишаш, усещаш, чувстваш… И представи си – в един момент всичко това изведнъж изчезва. Губи се. Безвъзвратно.  Цени го докато можеш.