неделя, 30 януари 2011 г.

Субкултура, етикет или както искаш го назови. Ти си вътре.

Такам... както казах, ще се върна. Пак с малко закъснение, но както и да е. И без това се съмнявам да ме четат повече от 5 човека, затова няма да изпадам в извинения и изповеди. :D

Единствената ми пречка бе, че е трудно да се замисли добра тема за размисъл. Добре де, не е. Но актуалните теми, които ми идват на ум няма смисъл да ги подхващам, защото едвали ще кажа нещо ново. Затова реших да се спра на една любима тема, по която също е изказано много, но и все пак има върху какво да се мисли. Надявам се.
Субкултурата. Какво представлява тя? Според скромните ми знания субкултурите се формират след 60те години, основно с музикалното влияние на групи като Бийтълс и Ролинг Стоунс. Хипи движението е сред първите субкултури, оказали се световен фактор, влияещ върху развитието на младите по онова време. Колко е било хубаво да се събираш с хора, които споделят твоя мироглед, слушат твоята музика, обличат се като теб и т.н. Хаха, това звучи като копиране идеите на даден човек и разнасянето им сред милиони други. Може и така да е. Но не съвсем. Все пак за мен хипитата не са нищо повече от развратни наркомани, хленчещи за проблемите на света и правещи нищо, за да се опитат да ги поправят. Не, че е възможно, но опита си струва. И все пак - точно това желание да се отделиш от общоприетите стереотипи и принципи на глобалното общество те тласкат да се насочиш към тази или онази субкултура. Фактът, че си различен, че мислиш различно, че харесваш различна музика те тласка неусетно да потърсиш и други такива аутсайдери като теб и заедно да си създадете едно малко общество, различно от това на другите. И така се появяват хипитата, пънкарите, метълите, скинарите и скейтъри, рапъри... абе каквито се сетиш. Разбира се музикалното влияние е огромно. Всъщност то е определящо в повечето случаи. Не толкова мирогледа. Приятно е да се събереш с хора, които слушат твоите групи и да си копунясвате, нали? Даам, знам какво е усещането. И все пак, самата музика (ако я разбираш добре, естествено) ще те накара да се чустваш различен дори и от тези, които спадат към твоята субкултура. Това му е хубавото, особено, ако слушаш изпълнители, чиито текстове се свързват пряко с твоя живот. Така сама група или изпълнител просто ти ляга на сърцето и чувстваш музиката им като нещо лично, нещо твое, което никой не може да ти отнеме. Поне така го разбирам аз. И съм щастлив, че е така. Също има и друга страна, освен развиването на индивидуализма в човек (пак казвам - трябва добре да разбираш музиката, за да се получи), се получава така, че и е по-лесно да се сближиш с други хора, подобни на теб самия. Например, разбираш, че любимата ти група е любива и на Иван, примерно. Разбираш, че и той така свързва групата с живота си, както ти. Разбираш, че не си сам, а има още много, които се борят след ден със същите трудности, с които и ти. И така - хоп и с Иван си ставате добри дружки. Да, доста розово звучи, но пък и има логика. Разбира се не се заблуждавйте, че по този начин може да се формира добро приятелство, напротив. Няма значение, навлизам в друга материя. Та, наскоро четох мнения във форума на Dark-date.net(Българският сайт за метъл запознанства), че за много от хората било тъпо да се категоризират като метъли, пънкари и т.н. Етикетите били са глупави и ограничени хора. Да, така е. Но вие самите не се ли вкарвате в подобен етикет. Ако не се имате за метъли например, защо слушате основно тази музика, защо се събирате с хора, които също слушат любимите ви групи, защо ходите по концерти, защо обличате тениски на любими групи и какво всъщност правите в сайт за метъл запознанства? И ако не вършите нито едно от нещата, които изброих, значи греша. Но ако все пак вършите поне част от тези деяния, значи все пак се вписвате в етикета или субкултурата, както искате го наричайте. Вие сте вътре. Съвременното общество се е развило така, че колкото и да иска да е различен човек, все ще се намери нещо, което да го свърже с другите. Хубаво е поне да се отделяме от масата глупави овце, които се вълнуват само от "Абе, къде е  батко?!" и развием собствен начин на мислене. А ако срещнем себеподобни - какво по-добро за нас?

Няма коментари:

Публикуване на коментар